Престъпно нехайство, фрапираща немарливост или злоупотреби в Исторически музей Нова Загора

Докладът на директора на Исторически музей Пейчо Пейчев, относно извършената инвентаризация на движимите културни ценности, предизвика повече от два часа разгорещени дебати на вчерашното заседание  на Общински съвет - Нова Загора. Изнесените факти са абсурдни и шокиращи за една уважаваща себе си институция, която има задачата да опазва и съхранява богатото културно-историческо наследство на нашите земи. Районът на община Нова Загора е известен с множеството могили и  културни паметници, от които значителна част са с национално значение. Затова и регионът ни си е спечелил световна слава в сферата на археологията.  И именно по тази причина, данните от инвентаризацията предизвикаха широк отзвук и възмущение сред общинските съветници  и кметовете на населени места.
Липсата на пълна инвентаризация на музейните фондове от създаването на музея до сега, близо 60 години, събудиха съмнения за пълно безхаберие и опит за злоупотреби от работещите там археолози или учители по история. Още повече, че за находките от Източната могила в село Караново и другите обекти всички сме слушали много и по националните медии, а в момента се оказва, че не е ясно всъщност кои от тях къде са съхранени. Стана достояние на всички фактът, че липсва предадена документация от проведените теренни проучвания за период от повече от 10 години. Още по-фрапиращо е, че тези археологически разкопки са правени именно от археолозите, които са и уредници в музея, а освен това в определени периоди от време са били и негови директори.
Стана ясно, че в този смисъл Исторически музей Нова Загора е работил в разрез с всички съществуващи нормативни актове, регламентиращи дейността на музеите и работата с движими културни ценности. Наложи се мнението, че уредниците и директорите на културната институция системно са нарушавали законовите разпоредби и са изпълнявали немарливо своите задължения, поради което се оказва, че може би голяма част от културните ценности, открити при теренни проучвания, са загубени за науката и на практика унищожени. Фактите: констатирани са над 1100 липсващи движими културни ценности от заведен в музея фонд от 27000. По-голямата част от тях /около 750 ДКЦ/ са именно от фонд „Археология“ и фонд „Нумизматика“.
Установени са множество находки без обозначения по тях, които по нищо не се отличават от находките изкопани от иманяри.
Документацията е в пълен хаос, което поражда основателни съмнения за организирана престъпна дейност.  Не са намерени актове за приемане и предаване на движимите културни ценности, а след влизането в сила на Закона за културното наследство  и приемо - предавателни протоколи. Системно са нарушавани правилата за завеждане на откритите находки. Липсата на полевата документация е констатирана нееднократно и от проверяващи от Инспектората за опазване на културното наследство. Фрапиращ факт е и тяхна констатация за липсата на нужното образование на лица, извършващи теренни проучвания. Но безпрецедентните нарушения посочени по-горе не са пречка и досега за получаване на разрешение да се извършват археологически разкопки.
Горчивата истина е, че хората, на които новозагорци са вярвали, че с работата си издигат авторитета на нашата община като културно-исторически център не оправдават тези надежди. Въпреки, че през по-голяма част от времето на своето съществуване, музеят е бил управляван именно от археолози, те са хората, които неглижирайки задълженията си довеждат институцията до сегашната абсурдна ситуация, в която ще бъдат намесени и съответните държавни компетентни органи, за да се достигне до истината - това престъпно нехайство ли е, фрапираща немарливост или злоупотреба.