Новозагорските кметове 1878 - 2007

Михаил Узунов            1878 г.

Стойо Дралчев            1878 - 1879 г.

Стоян Сивков              1880 - 1881 г.

Петър Кашеров           1882 - 1887 г.

Пейо Банов                 1886 г., 1888 г.

Диньо Сивков              1888 - 1892 г., 1893 г., 1895 г.

Георги Попов               06.11.1893 - 15.02.1894 г.; 01. - 04.1897 г.

Слав Куртев                 18.07.1894 г.-01.1897 г.

Жельо Влашки           1896 -1899 г.

Добри Сивков            1899 -1900 г.

Руси Попов                 1891 г.

Кольо Добрев            1901 - 1903 г.; 1911 г.

Петър Атанасов        1904 -1907 г.

Георги Мирчев          1908 - 1910 г.; 1923 - 1926 г.; 1928; 1930 г.

Георги Караминков   1912 -1914 г.

Петър Бакалов          04.1914 - 08.1915 г.

Петър Куемджиев     08.1915 - 08.1918 г.

Слав Камбуров          04.1919 - 03.1920 г.

Буко Коен                  01.03 - 22.05.1920 г.

Кузман Стойков        22.05.1920 - 31.08.1921 г.

Иван Омарчевски     09.1921 - 1923 г.

Диньо Влашки          1926 - 1929 г.

Петко Чолаков         1932 - 09.09.1944 г.

Минчо Минчев          09.09.1944 - 1947 г.

Еньо Танев               1947 - 1949 г.

Иван Лаптев            1949 - 1950 г.

Коста Георгиев       1950 - 1952 г.

Диньо Терзиев         1952 - 1962 г.

Крум Минчев            1962 - 1965 г.

Диньо Гидиков        1966 - 1973 г.

Паскал Паскалев     1974 - 1977; 1979 - 1988 г.

Петър Велинов         1977 - 1979 г.

Петър Попов            1988 - 1990 г.

Петър Колев            1991 - 1995 г.

Вельо Кирилов         1995 - 1999 г.

Желязко Милев       1999 - 2003 г.

Минко Динев            2003 – 2007 г.

Николай Грозев       2007 -

 

 

 


Михаил Люцканов Узунов (Узун Михал)

Представител на занаятчийско-търговското съсловие в новозагорското възрожденско общество. По занятие е куюмджия (златар). Занимава се и с покупко-продажба на добитък. Преживява опожаряването и клането в града на 3 /15 юли 1877 г. След Освобождението става първия кмет на града. Изборът се провежда под ръководството на руския щабс-капитан Кукулевский през м. май 1878 г., през временното руско управление. Избран е и първият общински съвет на Нова Загора. Поставя се началото на един неимоверно труден период, свързан с възраждането на опожарения и обезлюден град от пепелищата на войната. В паметта на новозагорци Узунов остава като безпределно честен и справедлив човек.


Стойо Петров Дралчев

Преживява опожаряването и клането в Нова Загора на 3 /15 юли 1878 г. Спасява се от ятагана като се преоблича като турчин. След Освобождението става втория новозагорски кмет след Михаил Узунов. През време на неговото управление се въстановява дейността на градските училища. Започва активна дейност по подготовката за бъдещото планиране на града. Известен е като изключително строг човек.

 


Стоян Петров Сивков

Представител на новозагорската възрожденска интелигенция. Роден е в Нова Загора през 1858 г. Брат е на Диньо Петров Сивков. Учи в известното Габровско училище, където завършва VI клас. През 1877 г. става учител в родния си град. След Освобождението заема последователно службите: секретар при околийския началник в Люле-Бургас и Нова Загора, кмет на Нова Загора през периода 1880-1881 г. и инспектор на Новозагорската учебна околия. Умира през м. февруари 1883 г. на 24 годишна възраст като оставя блестящи спомени у новозагорци със своето безукорно поведение, здрав разум и енергична деятелност.


Петър Митев Кашерев

Роден е през 1846 г. в Нова Загора Възрожденски деец, един от основателите през 1870 г. на първото читалище в града, "Напредък". През 1874 г. учителства в с. Ст. Войвода, където основава местното читалище. По време на Освободителната война заедно с много други новозагорски граждани е изпратен на заточение. Хвърлен е в Цариградския затвор. Като кмет на града развива изключително активна дейност по неговото възстановяване, вследствие на трите му опожарявания по време на войната. Негово дело са направата на първите обществени сгради в града след Освобождението. Това са старото кметство (намирало се е на мястото на днешното Газоснабдяване), жандармерийските казарми (сградата на днешното РПУ), старата прогимназия,южно от църквата "Св. Богородица", житните складове (магазии) до ж.п. станцията и др. Прокарана е главната ул. "Александровска", която в частта си от старото читалище до бившия военен клуб е била павирана. Павиран е бил площада между старото кметство и жандармерийските казарми. (сега този район заема западната част от градската градина до полицията). Наред с дейността си като кмет Кашерев развива активна обществена и народополезна дейност. Ръководи дейността на гимнастическите стрелкови дружества, които в отсъствието на българска армия са били подготвяни от временното руско управление да играят ролята на основна въоръжена сила за отбрана на страната.

Избран е за народен представител В Областното събрание на Източна Румелия. Като такъв издейства 300 лири чрез които, заедно със средствата от новозагорското гимнастическото дружество е построена сградата на старата прогимназия. Заедно с Диньо Сивков и други обществени дейци взема активно участие в подготовката на Съединението в Нова Загора през 1885 г.. Умира през 1892 г.


Диньо Петров Сивков

Роден е през 1842 г. в с. Загорци. Още преди Освобождението семейството му се преселва в Нова Загора. Учил в Цариград. Представител е на младото крило от новозагорската възрожденска интелигенция. От 1868 г. до Освобождението е учител в класното училище, основано от Атанас Богданов. Той е и един от основателите на първото читалище в града "Напредък" през 1870 г. Спомоществовател е при издаването на редица ценни образци на възрожденска литература. През м. август 1869 г. застава начело на създадения от Апостола на свободата, в къщата на св. Георги Караминков, местен частен революционен комитет. По време на Освободителната война е хвърлен от поробителите в Цариградсия затвор. След Освобождението заедно с Петър Кашерев са първите радетели за възраждане на просветното дело в града. С неколцина местни ентусиасти и учители организират през 1883 г. в Нова Загора втората в Южна България любителска театрална трупа, с което поставят началото на театралното дело в града. По същото време застава начело на борбите на новозагорското население за съединение на българските земи от двете страни на Балкана. Оглавява революционния комитет в Нова Загора и става най-важната фигура на Съединението в Новозагорския край.

В дейността си като кмет освен за благоустрояването и хигиенизирането на града отделя голямо внимание върху равнището на културния живот. По негово предложение е създаден фонд, с който са закупени книги за бъдещата читалищна библиотека. През 1895 г. По негова инициатива е учредено Ученолюбиво дружество "Развитие". Което през двадесетте години приема неговото име.

Умира на 24 септември 1898 г. Преди смъртта си завещава на читалището 51 уврата (90 дка) ниви за постройка на читалищен дом.


Георги Попов

Роден през 1866 г. в с. Любенова Махала. Начално образование завършва в родното си село. Продължава учението си в Сливенската и Габровската гимназии. През 1884 г. става учител в родното си село. От 1890 г. е училищен инспектор в Нова Загора, а от 1893 г. - кмет на града. Избиран е неколкократно за народен представител. Негова заслуга е засаждането на акацииеви дръвчета и озеленяването на новозагорските улици. В служебните си и лични отношения с хората се отличава с изключителна справедливост. Умира през 1917 г.

 


Жельо Михаилов Влашки

Роден през 1848 г. в с Юрлемиш (дн. с. Езеро), Новозагорско. Някога дядо му бил ходил във Влашко и оттам започнали да наричат членовете на фамилията Влашки.

Семейството на Жельо Влашки се преселва в града преди Освобождението. Сам той взема дейно участие в националноосвободителните борби на новозагорци през епохата на Възраждането. Участва в революционните комитети по подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. и Априлското въстание от 1876 г. По време на Освободителната война, през лятото на 1877 г., взема участие в четата на Панайот Хитов, която действа в Еленския и Търновския край. Като кмет на Нова Загора полага грижи за подобряване инфраструктурата и благо устрояването на града. Избран е и за народен представител. По време на неговото управление е изградено наново опожареното през войната училище "Кирил и Методий". Построена е скотобойна в южния край на града. Прекаран е водопровод за питейна вода. Направена е канализация. Издигнат е втория етаж на градската баня. В стопанската сфера на Нова Загора отварят врати тютюнева фабрика "Съгласие" на Слав Радулов, 2 парни мелници и 3 фабрики за сода и лимонада. Открита е в града и първата книгопечатница на Стефан П. Камбуров